Как приемаме новите
Как приемаме някой нов в групата, общността? Какво изискваме от него, а и от себе си?
Това бяха въпроси на една от скорошните ни групи. Не като тема за обсъждане, а като преживяване. Влязохме в ситуации, в които някой е „новият“ – влиза в среда, която вече има свои правила, свой език, своя история. И наблюдавахме как реагираме.
Някои от нас се затварят и наблюдават. Други бързат да поставят рамка.
Трети омекотяват всичко, за да не се създаде напрежение. Постепенно започна да се очертава нещо важно – групата винаги създава свои ценности, правила и норми. Но въпросът е как ги държи.
Дали сме прекалено критични и недостъпни?
Трудни за приближаване, със скрити очаквания, които новият няма как да знае?
Или отиваме в другата крайност – ставаме толкова толерантни, че започваме да отстъпваме от нещата, в които вярваме?
Появи се и още нещо, което не е лесно за признаване – понякога изискваме от новите да спазват правила, които самите ние нарушаваме. И тогава рамката спира да бъде реална и се превръща в формалност.
Тази група не беше за „новите“. Беше за нас. За вас. За всички ние които общуваме всеки ден и имаме своите групи в които участваме.
За това какво създаваме като среда. Какво пазим и какво допускаме.
Какво означава принадлежност – не като дума, а като преживяване.
В терапевтичната общност това не е абстрактно.Това е ежедневна практика.
Защото начинът, по който приемаме другия тук, често повтаря начина, по който функционираме навън – в семейство, в работа, в общество.
И когато го видим ясно, вече имаме избор как да го променим.
